Двудневни екскурзии

ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ, КАЗАНЛЪК

2 дни / 1 нощувка със закуска

Дати на отпътуване:  20 - 21.04.2024; 31.08 – 01.09.2024

Цена:  139 лв

1 – ви ден Отпътуване в 7:30 ч. от площад Александър Невски – София за Казанлък.

Долината на тракийските царе е наименование, което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката долина. Предполага се, че съществуват над 1 500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Тук са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.

Посещение на тракийски гробници в района

Тракийската могила Голяма Косматка, е с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон. Изградена през V век пр. Хр. Надписи показват, че името на владетеля е Севт , предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис.  Състои се от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук.

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни. (намерените артефакти се намерат в музея в Казанлък, с изключение на бронзовата глава, която е експонирана в Археологическия музей в София).

Шушманец- храмът шедьовър на тракийската архитектура. Гробната камера е с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Освен животните (4 коня и 2 кучета, пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар. Георги Китов предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.

Могила Хелвеция е тракийска култова постройка от края на V нач. на IV век пр.Хр.. Гробницата е наречена на фондацията спонсор от Швейцария. Наричането на Швейцария като „Хелвеция“  идва от древния народ хелвети.  Името е дадено от археолога Георги Китов, който открива гробницата през 1996 г. Повечето от околните гробници са разкрити именно от него и той ги е „кръщавал“. От уникалните неща в Хелвеция са вратите, които са запазени цели. Те са доста масивни, каменни, и са закрепени към входа със скоби, залети с олово. Източното крило е било боядисано в червено и е символ на изгрева и зараждането на живота, а западното в сиво-черно и напомня за смъртта.

Могила Грифони е тракийска култова постройка от края на V нач. на IV век пр.Хр.

Получава името Грифоните заради релефната украса в каменните плочи над портата, след дромоса, който отново е от дебели и високи каменни стени Именно там са декоративните елементи наподобяващи глави на грифони.Така внушителен изглежда входът към преддверието на гробницата, който, по подобие на останалите тракийски гробници, бил затварян с двукрили каменни врати, отварящи се навън. Същата порта е затваряла и същинската погребална камера. Днес  фрагменти от тези порти са изложени в преддверието на гробницата. В самата погребална камера е запазено погребалното ложе, а любопитен елемент е подвижният каменен блок пред него, наподобяващ стъпало. Можем само да гадаем каква точно е била функцията му. И тази гробница, както и Хелвеция, е била разграбена още в древността и при откриването ѝ през 1996 г. са открити само дребни находки, чрез които е датирана.

Казанлъшка тракийска гробница ІV-ІІІ в. пр. Хр.,в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979г.

В парк „Тюлбето” в Казанлък се намира оригиналът на тракийска гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр., известна като Казанлъшката гробница. Тя има специален режим на съхранение. До нея е направено копие в мащаб 1:1, което показва архитектурата, археологическите материали и стенописите на Казанлъшката гробница, която е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, В гробницата са били извършени две погребения - на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости. Според археолозите гробницата е била ограбена още в древността. В куполното помещение са намерени погребален венец, дребни части от златни накити и фрагменти от местна тракийска керамика. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Включена е в Списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Настаняване в хотела. Нощувка.

2-ри ден. Закуска.

Посещение на Исторически музей „Искра“. В новата трезорна зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона. Те включват уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска амуниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.

Посещение на Литературно-художественият музей “Чудомир”. Това е домът на писателя и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир - прочут зад границите на България със своите хумористични разкази, в които осмива човешките слабости и политическите недъзи. Домът на бележития творец ни посреща със своята уникална атмосфера. Тук може да се проследи живота му от самото раждане. Ще разберем интересни неща за женитбата му с известната художничка Мара Чорбаджийска, както и да се докоснем до оригиналните му ръкописи, лични документи и снимки.

Картинната галерия на музея ни среща с неповторимите образи, населили Чудомировия свят. Едни от тях са “Нашенци” и “Клюкарката”, които са най-емблематичните литературни герои, чиито карикатури са правени лично от Чудомир и изобразяват реални лица. Тук се организират и редица гостуващи изложби и рецитали, както и прожекции на филми.

Родната къща на твореца е домакин на престижните “Чудомирови празници”, които започват на 25 март (рождената му дата) и продължават цяла седмица. Това е едно от най-големите културни събития в страната ни, което е съпроводено с концерти, театрални фестивали, организиране на конкурси и връчване на награди. Провежда се и традиционната “Чудомириада”, в която най-малките се състезават с весели детски рисунки, хумористични литературни творби и рецитаторски способности. Тук се намира и седалището на престижната културна фондация “Чудомир”, която подпомага младите таланти.

Може би най-голям интерес предизвиква посмъртната маска на Чудомир, отлята от лицето на твореца след неговата смърт, с цел да увековечи образа му.

В тон с изискванията на съвремието, музеят притежава интерактивен екскурзовод, запознаващ посетителите с живота и творчеството на Чудомир. Чрез образите на друга съвременна форма на експозиционно представяне – добавена реалност – гостите могат да видят Чудомир в уюта на дома му, на двора и сред своите „нашенци“, талантливо обрисувани с перо и четка.

Това е единственият литературно-художествен музей в България. Под № 91, който дели едно място с Тракийската гробница в списъка на 100-те национални туристически обекти.

Отпътуване за София. Пристигане  в София около 20:00 ч.