Еднодневни екскурзии

ПРАЗНИК „КАЛЕНИЦА“  В АСЕНОВГРАД на ЕНЬОВДЕН

Наричания за късмет, за сбъдвания на орисници, благословия в храма и площадно шествие с много заряд и красота има на този ден

24 юни  Еньовден

Цена: 55  лв.

Всяка година, вече повече от век, на Еньовден в Асеновград се провежда уникалния за страната ни обичай „Каленица”.  ”Каленица” се провежда само и единствено в Асеновград и е един от най-важните религиозни ритуали, характерни за града. Образът на каленицата се свързва с този на малката Богородица, при нейното въвеждане в Божия храм и посвещаването й на Бог на 3-годишна възраст.

„Каленица” е гръцка дума,която в превод означава красива, млада булка. Според историците празникът води своето начало от гръцките махали на Асеновград, наричан тогава Станимака. По-късно в празника навлизат и българските обичаи.

Традицията повелява на Еньовден момиченца на възраст от 3 до 10 години, да бъдат облечени в бели рокли, подобно на булки. С тях са и малки момчета, които изпълняват ролята на охрана. В миналото каленицата, охраната и придружаващата я свита са обикаляли улиците на квартала, от който е каленицата, пеейки песента :”Вижте нашта каленица колко е красива. Тя ще стане още по-красива, нека ни е жива”.

И тази година традицията ще бъде спазена. Най-напред, калениците се събират в Етнографската къща на Асеновград, за да вземат участие в ритуала „Наричане на нишани”. След това всички малки булки заедно поемат към храма „Св.Никола”, където ще участват в празничната служба , а на поляната пред църквата с нетърпение ще очакват началото на същинския празник. За пореден път църковният двор на храма „Св.Никола” ще се превърне във вълшебна бяла приказка от пренаселилите го красиви каленици. Весела детска глъч ще огласи простора. Този празник е уникален и доказва как изкусно времето и поколенията са пренасяли послания и традиции от миналото през настоящето и бъдещето си.

Десетки и стотици пременени малки булки са съпровождани с трепет и вълнение от майки, баби и роднини до двора на храм „Св.Никола”. Калиниците са самородният станимашки вариант на въведението на малките момиченца в храма Господен.

След богослужението калениците, ще бъдат  поведени в литийно шествие към храм-параклиса ”Свето Въведение Богородично” и оттам ще поемат по централните улици на Асеновград.

Архитектурният ансамбъл при църквата „Св..Никола“ включва и параклиса костница „Св. Св. Симеон Стълпник и Трифон Зарезан“, намиращ се в двора на храма. Тези светци са тачени в региона като покровители на основния поминък на хората - лозарството и копринарството.

Интерес представлява иконостасът на този храм, чийто майстори са неизвестни. Той е всъщност хармонично съчетание на три отделни дърворезбени иконостаса. Мотивите са взети от природата – цветя и животни, предадени с неповторима красота и изящество. Оригинален е и Владишкият трон. Балдахинът е очертан от двуглава ламя, от чиято паст излиза лозница с гроздове, а на страниците на трона изкусно е изваян лъв и слънчев символ.

Това, заради което е уникалната слава на това място, е възстановеният ритуал „Калиници”, изпълняван на Еньовден, 24 юни, в църковния двор.

Истинска морска котва, забита в края на църковния двор, подсеща, че мястото е свято и се покровителства от светеца, пазещ рибари и моряци в морето.

ПРОГРАМА

Тръгване в 7.30 ч. от пл.“Александър Невски“ . Кратка почивка по пътя. Пристигане в Асеновград и наблюдаване на Празника Каленици. Посещение на историческия музей в града (печат в книжките 100-нац.турис.обекта). Свободно време.

Посещение на Араповския манастир Св.Неделя“.  основан през 1856 г. до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово. Араповският манастир е единственият манастир, строен по време на османското робство, без да има останки от съществуването му преди това. Това е един от малкото манастири, изграден в полето, а не скрит в планина. През 1868 г. в манастира е основано училище за бедните деца от региона.

Манастирският комплекс включва няколко двуетажни и триетажни жилищни и стопански сгради, както и голяма кръстокуполна църква. Според надпис на задната врата на храма строежът му е завършил през 1859 г.

Стенописите в храма са изключително интересни, защото за първи път се разчупва канонът при представянето на житието на св. св. Кирил и Методий и те са изобразени като проповедници и покръстители на българския народ. По същия начин са представени сцени от живота на св. Иван Рилски и други български светци. В храма се пази и стара икона на Св. Богородица, за която се смята, че е чудотворна. Много хора от цялата страна посещават манастира именно заради тази икона.

В близост до северната порта на манастира се намира аязмото, от което според местно поверие блика лековита вода.

В двора на манастира „Света Неделя” има триетажна кула, която според местно предание е построена от легендарния Ангел войвода – смел хайдутин, защитавал народа от османците. Първите два етажа на кулата са каменни, с тесни прозорчета и са приспособени за бойни действия. Третият етаж представлява жилищна част с четири помещения.