Еднодневни екскурзии

Български твърдини на вярата

КРЕМИКОВСКИ, ВРАЧЕШКИ, ЕТРОПОЛСКИ МАНАСТИРИ И ЕТРОПОЛЕ, ВОДОПАДЪТ ВАРОВИТЕЦ

1 ден

Дати: 17.03.2024; 20.07.2024

Цена: 35 лв.

Отпътуване в 8:00 ч. от площад "Александър Невски" – София.

Посещение на Кремиковския манастир „Св. Георги Победоносец”.

Вероятно манастирът е построен по време на Второто българско царство, може би при управлението на цар Иван Александър, но е разрушен по време на османското завоевание. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира. През 1503 година покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение .От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 година. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.

Стенописите в стария католикон „Свети Георги“ се отличават с  монументалност и въздейственост. Разлики в стила и похватите показват, че стенописите в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

Сред стенописите в преддверието от 1493 година се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец. Тези стенописи са дело на ателие, принадлежащо на Костурската художествена школа, изписало също и църквата „Света Богородица Кубелидики“ в Костур.

Предполага се ,че първия ктитор на манастира е бил цар Иван Александър. В старата църква на манастира са съхранени много ценни стенописи. По време на Възраждането манастирът бил важен книжовен център.

Кремиковският манастир подслонил трима от четниците на Ботевата чета. Надпис над вратата на черквата свидетелства, че Светата обител била дарител на българския манастир в Атон. В близост до манастира има извор с лековита вода.

Отпътуване към Врачешкия манастир.

Врачешкият манастир "Св. Четиридесет мъченици" е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, българския цар решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешката обител. По време на турското робство манастира е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през 18в., е сринат до основи и потъва в забрава.

В края на 19в. Врачешкия манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от 17в.). През 1891г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно около нея се изгражда манастирския комплекс. До 1937г. манастирът е мъжки, но от тогава се превръща в девическо общежитие.

Пристигане в Етрополе. Свободно време за обяд.

Разглеждане на Историческия музей (печат от 100-те национални туристически обекта).

Отпътуване към  Етрополския манастир „Св. Троица”.

На 5 км. източно от град Етрополе се намира манастира „Св. Троица” разположен в яворова гора. Манастирът е основан през 1158 година, макар да има сведения, че две столетия по-рано самият Св. Иван Рилски се заселва за кратко в района.

Етрополският манастир е известен още с името „Варовитец“ заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква. Жилищните сгради са построени през 1833 година, а впоследствие са реставрирани.

Манастирската църква „Св. Троица“ е построена през 1858 година от брациговския майстор Иван Боянин.  През годините на османското иго Етрополският манастир е най-значимият книжовен и просветен център в северната част на българските земи.  Манастирът е известен с книжовната си школа през ХVІ-ХVІІ век, т. нар. Варовитецка Етрополска книжовна школа. Ценен паметник на школата е житието на Св. Иван Рилски, което разказва за пренасянето на мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.

Водата, която тече от аязмото, представляващо карстов извор, образува около 20 метров водопад носещ името Варовитец.

Пристигане в София около 19:30 ч.