Манастири, светилища и култови места

Долмени в Сакар - Устремски манастир – Елхово – Ямбол -    Сливен, архитектурен резерват село Жеравна, възрожденски Котел, античен град Кабиле - Кабиленски  Манастир

3 дни/ 2 нощувки със закуски

Дати: 06.07. – 08.07.2024; 25.10.- 27.10.2024

Цена  225 лв.

1 ден: Тръгване за Ямбол в 7.00 ч. от пл. „Ал.Невски“.

По пътя разглеждане на Долменът известен с името "Царски долмен", който се намира в местността "Бялата трева" в Сакар планина. Това е най-големият и запазен долмен в България и на Балканите.

Посещение на Устремския манастир "Св.Троица" -  най-големият манастир в Сакар планина. Сведенията за неговата история до средата на 18 в. са оскъдни. За съществуването му има данни от османски документи от 15 век.

През 19 век манастирът приютявал много хайдути.  Освен Индже тук отсядали Ангел войвода, Гарапачи Георги, Кара Добри и техните дружини. Вероятно заради това манастирът бил наречен Хайдушки.

С назначаването на 16 август 1909 г.  игуменка на  манастира става Евпраксия и той става девически с около 30-40 монахини. Освен Устремски, манастирът е познат още под името Вакъфски манастир по старото име на село Устрем – Вакъф.

Посещение на етнографско-археологическия музей в гр.Елхово  създаден през 1958 г. Намира се в центъра на града и представя една от най-интересните и оригинални етнографски експозиции в страната.

Във фонда му се съхраняват над 22 000 експоната и повече от 8000 оригинални документа и фотографии от разнообразното етнографско наследство на Странджанско-Сакарския край.

От 2003 г. до днес Етнографският музей на град Елхово е включен в списъка на „100-те национални туристически обекта на България”

Свободно време за обяд.

Отпътуване за Ямбол. Посещение на Ямболският безистен построен през XV , в който се намира интерактивен музей за история, бит и култура на града през вековете. Безистенът е красива сграда - туристическа емблема на Ямбол. Някогашният покрит базар днес е модерен интерактивен музей, с второ място в категория „Иновация“ 2018 в годишните награди на Министерството на туризма. Безистенът е притегателен център и за почитателите на музикалното изкуство, заради концертната зала с орган и прекрасна акустика за класически концерти. Впечатляващата архитектура на сградата се допълва от колорита на околните кафенета и магазинчета за сувенири.

Свободно време. Нощувка.

2 ден: Закуска.

Отпътуване за Сливен сгушен под величествените Сини камъни – една от най-красивите природни забележителности в страната. Това е градът на стоте войводи, на Сините камъни, на текстила, на сливенската перлова ракия и най-хубавите вина в България, в Долината на прасковите, където се сливат три реки, три вятъра, равнината с планината, античността с бъдещето.

Смята се, че именно това сливане дава основа за името на града – Сливен.

Като духовен център през вековете на османското владичество съвсем естествено Сливен се превърнал и в средище на хайдушкото съпротивително движение, откъдето произлиза и славата му на Град на стоте войводи. И до днес из този край се пеят песни и се разказват легенди за Индже войвода, Злати войвода, Хаджи Димитър, Панайот Хитов.

Едно от най-важните събития за развитието на града и страната е отварянето на първата работилница от манифактурен тип през 30-те години на XIX в.

Добри Желязков Фабрикаджията (1800 – 1865 г.) отваря и ръководи в Сливен първата текстилна фабрика в Османската империя, която става основен доставчик на вълнени платове за нуждите на султаната и войската.

Традициите в производството на платове и сега са живи и почитани в града.   Музеят на текстилната индустрия, е единственият по рода си  в България, разположен в двора на първата българска текстилна фабрика. Музеят е много атрактивен с демонстрациите на стари тъкачни машини, някои от които са на близо 200 години.

Къщата-музей "Хаджи Димитър" е  в списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Отпътуване за Котел - красив малък град в източната част на Стара планина, разположен  в китна котловина, заобиколена отвсякъде от стръмни ридове.

Освен неповторима възрожденска архитектура, Котел дава на българския народ цяла плеяда от забележителни личности като Георги Стойков Раковски, Георги Мамарчев, Неофит Бозвели, Васил Берон, д-р Петър Берон, Софроний Врачански.

Центърът на града е потънал в зеленина и красиви цветни градинки. На площада е  паметникът на Георги Стойков Раковски, а няколко метра по-надолу е  Пантеона, в който се намират костите на бележития българин. Във внушителната сграда-костница, освен саркофагът с костите на великия българин, са разположена и експозицията на Историческия музей.

Най-известният сред котленските будители е Софроний Врачански. Роден е през 1739 година в Котел  в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Работи като книжовник и учител в родния си град. Среща се с Паисий Хилендарски, който му показва своята „История славянобългарска“ през 1765 година. Стойко Владиславов прави първия препис на Паисиевата история. През 1792 година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний Врачански. Facebook

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир. Архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели е един от организаторите на борбата срещу гръцкото духовенство, борба за църковна независимост и самостоятелна българска църква.

Петър Хаджи Берович, както е истинското му име на Петър Берон, е един от известните възрожденски българи и просветители. Роден е през 1799 г. в Котел. Той е учен, енциклопедист, педагог, философ, естественик и дипломиран лекар. Живее и учи в Румъния и Германия, а в последствие и някои от големите европейски столици като Париж, Виена, Берлин, Лондон и Прага. Владее 9 езика и е автор на 20 книжовни труда и публикации. Най- известният му труд е Рибния буквар (1824) – първия български буквар.

Георги Стойков Мамарчов, известен предимно като капитан Георги Мамарчев, е роден е в град Котел през 1786 година. Той е сред най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 1830-те години, станало известно като Велчова завера. След неуспеха ѝ е заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир.

Туристическа програма в Котел:

Галатанско училище е построено през 1869 г. и е последната училищна сграда от епохата на Възраждането. То е и единствената обществена постройка, оцеляла от опустошителния пожар през 1894 г. в град Котел. В момента в него се помещава етнографската експозиция “Старокотленски килими и тъкани”. Основно място е отредено на класическия котленски килим. Показани са отлично запазени тъкани на средна възраст 150 – 200 години.  В Галатанското училище в Котел е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство, а в Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей.

Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей. В църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел” има запазени красиви дърворезби. В Котел се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика “Филип Кутев”.

Природонаучния музей в парка „Изворите”, Пантеона на котленските възрожденци ( в списъка на 100 – те национални туристически обекта).

Отпътуване за архитектурно-етнографския резерват Жеравна.

Районът на селото е обитаван още от древността. През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Главният поминък на местното население бил овчарството, наред с различните занаяти.

Днес Жеравна е архитектурен и музеен резерват с добре запазени и възстановени възрожденски къщи, изографисани и с изящна дърворезба, тесни калдъръмени улички и многобройни чешми.

В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата. 

Посещение на къща-музей  на Йордан Йовков( в списъка на 100 – те национални туристически обекта) църквата „Св.Николай”, старото класно училище. Свободно време.

Връщане в Ямбол. Нощувка.

3 ден: Закуска. Отпътуване за София. По пътя посещение на  Археологическият резерват „Тракийски и античен град Кабиле”, отстоящ на 8 км северозападно от град Ямбол.

В историографията за Древна Тракия единодушно и категорично се е утвърдило схващането, че Кабиле е бил важен политически, икономически и религиозен център още през І хил. пр. Хр. В периода на ІІІ век пр. Хр. е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. От ІІ век сл. Хр. е един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия. В началото на ІV век сл. Хр Кабиле става епископски център.

Античният град загива в края на VІ век сл. Хр. при аварските нашествия. Провежданите тук археологически проучвания в продължение на повече от три десетилетия имат като резултат натрупването на огромен по количество археологически материал с изключителна важност и от най-различно естество – епиграфски, нумизматичен, керамичен, строителен и др.

В резервата има археологически музей, съхранил експонати, открити при археологическите разкопки в Кабиле и Ямболския регион от праисторическо време до средновековието.

След разглеждане  на музея,  посещение на Кабиленския манастир „Рождество Богородично“.

Първото писмено сведение за манастира в Кабиле е от 343 г. фигуриращ в списъците на Сердикийския събор, където се споменава Север - епископ на Кабиле.

Смята се , че Диосполис (днес Ямбол) бил епископски център и манастирът бил част от голям религиозен комплекс, известен с лековитата си вода от аязмото.

За този период от съществуването му не се знае почти нищо, освен, че бил женски и че тук отседнал патриарх Евтимий на път за Бачковския манастир след прогонването му от Търново.

Манастирът просъществувал до края на 14 в., когато бил разрушен от турците. През 1931 г. - е построен днешният манастирски комплекс. Аязмото с лековитата си вода и днес привлича много хора. Легендата разказва, че императрица Елена, майка на Константин Велики, изпращала специални пратеници да й носят светена вода от аязмото на Кабиленския манастир.

Късен следобед заминаване за София.  Пристигане вечерта.