Манастири, светилища и култови места

МОГИЛИТЕ В ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ (ГОЛЯМА КОСМАТКА, ХЕЛВЕЦИЯ, ГРИФОНИ, ШУШМАНЕЦ, КАЗАНЛЪШКА ГРОБНИЦА, ОСТРУША) ;

 АРХЕОКОМПЛЕКС “ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ“ ;

КАЗАНЛЪК (Исторически музей „Искра“, Литературно-художественият музей “Чудомир”) ;

МУЗЕЯТ НА БАЙ ГАНЬО В ЕНИНА

24.04 - 26.04.2026

14.08 - 16.08.2026

3 дни / 2 нощувки със закуски

Цена:      145 EUR / 283.59  лв

1 – ви ден Отпътуване в 7:30 ч. от площад Александър Невски – София за Казанлък.

Посещение на първият музей, посветен на Алековия Бай Ганьо, в казанлъшкото село Енина. Негов създател е Румен Сомов - потомък на Ганьо Сомов, вдъхновил Алеко Константинов за създаването на най-известния български хумористичен персонаж.

"Ганьо Сомов за пръв път се споменава в „До Чикаго и назад“, когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е описано как "стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов". А срещата на Алеко с него е кратка, но достатъчна, за да го вдъхнови за създаването на хумористичния герой", разказва Румен Сомов. Това става през 1893 година, през 1894 година в списание "Мисъл" излизат първите два разказа за Бай Ганьо, а през 1895 година излиза и книгата за него. Оттам нататък той е събирателен образ на много и различни персонажи, но първият, който е официално споменат, е именно Бай Ганьо Сомов от Енина.

В музея Бай Ганьо посреща посетителите още от вратата, а експонатите, изложени там, са събирани в продължение на две десетилетия.

Целта на Румен Сомов е била да се усети атмосферата на времето, в което е живял Алеко Константинов, защото именно това е и времето, в което се ражда Бай Ганьо.

Музеят е частен и е създаден изцяло с дарения и доброволен труд, а с направата му Румен Сомов сбъдва една своя мечта - Бай Ганьо да заеме своето място в културата на страната ни и това да стане именно в родното му село Енина. "Бай Ганьо е най-превежданият и най-известният литературен герой, с когото ни познават в целия свят, равностоен е на Дон Кихот и Санчо Панса, на Швейк, на много други хумористични герои, които имат своето място не само в световната литература, но и в музейни институции. Поради някакво криво разбиране, че Бай Ганьо ни излага, може би защото всеки се разпознава в него, ние се криехме от него", коментира за БТА Сомов. Според него е било крайно време той да има свой истински музей, защото "когато можеш да се присмееш на нещо, ти си от другата страна". Фактът, че си от другата страна и се смееш, означава, че ти вече не си Бай Ганьо - ти си Алеко, каза той.

Освен музейна експозиция, в комплекса има още пивница, магазин, както и открита сцена, на която предстои да се организират различни културни прояви. Това е и единственият музей със студио за татуировки. Тук обаче желаещите ще могат да си татуират единствено подкова – за да им напомня за "Щастливеца" и неговия Бай Ганьо.

Настаняване в хотела. Нощувка.

2-ри ден.  Закуска.

Долината на тракийските царе е наименование, което отразява изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката долина. Предполага се, че съществуват над 1 500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Тук са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.

Посещение на тракийски гробници в района

Тракийската могила Голяма Косматка, е с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон. Изградена през V век пр. Хр. Надписи показват, че името на владетеля е Севт , предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис.  Състои се от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук.

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни. (намерените артефакти се намерят в музея в Казанлък, с изключение на бронзовата глава, която е експонирана в Археологическия музей в София).

Шушманец- храмът шедьовър на тракийската архитектура. Гробната камера е с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Освен животните (4 коня и 2 кучета, пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар. Георги Китов предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.

Могила Хелвеция е тракийска култова постройка от края на V нач. на IV век пр.Хр.. Гробницата е наречена на фондацията спонсор от Швейцария. Наричането на Швейцария като „Хелвеция“  идва от древния народ хелвети.  Името е дадено от археолога Георги Китов, който открива гробницата през 1996 г. Повечето от околните гробници са разкрити именно от него и той ги е „кръщавал“. От уникалните неща в Хелвеция са вратите, които са запазени цели. Те са доста масивни, каменни, и са закрепени към входа със скоби, залети с олово. Източното крило е било боядисано в червено и е символ на изгрева и зараждането на живота, а западното в сиво-черно и напомня за смъртта.

Могила Грифони е тракийска култова постройка от края на V нач. на IV век пр.Хр.

Получава името Грифоните заради релефната украса в каменните плочи над портата, след дромоса, който отново е от дебели и високи каменни стени Именно там са декоративните елементи наподобяващи глави на грифони. Така внушителен изглежда входът към преддверието на гробницата, който, по подобие на останалите тракийски гробници, бил затварян с двукрили каменни врати, отварящи се навън. Същата порта е затваряла и същинската погребална камера. Днес  фрагменти от тези порти са изложени в преддверието на гробницата. В самата погребална камера е запазено погребалното ложе, а любопитен елемент е подвижният каменен блок пред него, наподобяващ стъпало. Можем само да гадаем каква точно е била функцията му. И тази гробница, както и Хелвеция, е била разграбена още в древността и при откриването ѝ през 1996 г. са открити само дребни находки, чрез които е датирана.

Казанлъшка тракийска гробница ІV-ІІІ в. пр. Хр.,в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979г.

В парк „Тюлбето” в Казанлък се намира оригиналът на тракийска гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр., известна като Казанлъшката гробница. Тя има специален режим на съхранение. До нея е направено копие в мащаб 1:1, което показва архитектурата, археологическите материали и стенописите на Казанлъшката гробница, която е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, В гробницата са били извършени две погребения - на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости. Според археолозите гробницата е била ограбена още в древността. В куполното помещение са намерени погребален венец, дребни части от златни накити и фрагменти от местна тракийска керамика. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Включена е в Списъка на 100 – те национални туристически обекта.

Археокомплексът „Долината на тракийските царе“ е единственият туристически обект в България, който представя тракийската култура и изкуство по съвременен и атрактивен начин.

Намира се в непосредствена близост до гр. Шипка, в подножието на Стара планина и от него се разкрива спираща дъха гледка към язовир „Копринка“, под чиито води се намира днес древният тракийски град Севтополис и към цялата Долина, която тракийските владетели някога са обитавали.

В близост до Археокомплекса се намират гробниците Голяма Косматка, Хелвеция, Грифони, Шушманец и Оструша, което го превръща в туристически център и отправна точка към всички социализирани тракийски гробници в района. Посетителите могат да получат информация за тракийските гробници и откритите там предмети, любопитни факти за тракийския бит и култура, както и да добият представа за начина им на живот, традициите и ритуалите им

Само в Археокомплекса може да видите единствения макет на древната столица на Одриското царство на тракийския цар Севт III – Севтополис.

Връщане в хотела. Нощувка.

3-ти ден. Закуска.

Посещение на Исторически музей „Искра“. В новата трезорна зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона. Те включват уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска амуниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.

Посещение на Литературно-художественият музей “Чудомир”. Това е домът на писателя и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир - прочут зад границите на България със своите хумористични разкази, в които осмива човешките слабости и политическите недъзи. Домът на бележития творец ни посреща със своята уникална атмосфера. Тук може да се проследи живота му от самото раждане. Ще разберем интересни неща за женитбата му с известната художничка Мара Чорбаджийска, както и да се докоснем до оригиналните му ръкописи, лични документи и снимки.

Картинната галерия на музея ни среща с неповторимите образи, населили Чудомировия свят. Едни от тях са “Нашенци” и “Клюкарката”, които са най-емблематичните литературни герои, чиито карикатури са правени лично от Чудомир и изобразяват реални лица. Тук се организират и редица гостуващи изложби и рецитали, както и прожекции на филми.

Родната къща на твореца е домакин на престижните “Чудомирови празници”, които започват на 25 март (рождената му дата) и продължават цяла седмица. Това е едно от най-големите културни събития в страната ни, което е съпроводено с концерти, театрални фестивали, организиране на конкурси и връчване на награди. Провежда се и традиционната “Чудомириада”, в която най-малките се състезават с весели детски рисунки, хумористични литературни творби и рецитаторски способности. Тук се намира и седалището на престижната културна фондация “Чудомир”, която подпомага младите таланти.

Може би най-голям интерес предизвиква посмъртната маска на Чудомир, отлята от лицето на твореца след неговата смърт, с цел да увековечи образа му.

В тон с изискванията на съвремието, музеят притежава интерактивен екскурзовод, запознаващ посетителите с живота и творчеството на Чудомир. Чрез образите на друга съвременна форма на експозиционно представяне – добавена реалност – гостите могат да видят Чудомир в уюта на дома му, на двора и сред своите „нашенци“, талантливо обрисувани с перо и четка.

Това е единственият литературно-художествен музей в България. Под № 91, който дели едно място с Тракийската гробница в списъка на 100-те национални туристически обекти.

Отпътуване за София. Пристигане  в София около 20:00 ч.