Архитектурни резервати, градове и исторически места

Архитектурно-исторически резерват Арбанаси, Хотнишки водопад и Преображенски манастир

1 ден

Дати: 11.08.2024; 19.10.2024

цена: 55 лв.

Отпътуване от площад Александър Невски в 7:30 ч. Кратка почивка по пътя.

Пристигане в Арбанаси, където всеки камък пази романтичния дух на Възраждането и спомена за бляскавото минало и величието на Арбанаси.

През 1921 г. с царски указ Арбанаси е обявено за курорт, а от 2000 г. е със статут на историческо селище от национално значение.  В Арбанаси са запазени 80 къщи, 36 от които са национални паметници на културата и архитектурата, 5 църкви и 2 манастира с богата вътрешна украса, резба и стенна живопис, създадени през 16-17 век.

Има няколко типа постройки в Арбанаси. Някои приличат на търновските болярски къщи - малки крепости, изградени от камък, с вътрешни стълби и неголеми прозорци с решетки. Други са с дебели основи от камък и са без балкони и еркери. Трети тип къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с капаци.

Макар скромни на външен вид, арбанашките къщи поразяват с вътрешното си устройство. Всяка къща е имала скривалище. Интересни са и старинните чешми с големи стрехи. Забележителност в селото са седемте църкви, две от които впоследствие са превърнати в манастири. Те са еднокорабни, от камък, с малки зарешетени прозорци и тухлени подове. Във всички църкви има запазени стенописи.

Ще имаме възможността да посетим църквата „Рождество Христово“,  Констанцалиевата къща и манастира „Св. Богородица“.

Преображенски манастир „Св. Преображение Господне“  е сред най-големите български манастири. Смята се, че бил основан през 11 в. като метох на Ветопедския манастир от Атон.

По време на Втората българска държава ктитори на манастира станали Теодора-Сара, втората жена на цар Иван Александър (1331- 1371) и синът й Иван Шишман. Под царска закрила обителта станала един от най-значимите духовно-религиозни центрове. При завладяването на Търново от султан Баязид манастирът бил разграбен и опожарен. Не е ясно кога бил възстановен, но в края на 18 в. вече съществувал.

Стенописите в църквата били нарисувани през 1849-1851 г. от Захари Зограф. Върху южната стена на църквата той изобразил прочутото „Колело на живота”, а вътре я украсил с традиционни библейски сцени и с образи на български светци. В женското отделение Захари Зограф изписал един от най-хубавите си автопортрети.

Кольо Фичето построил и камбанария със седем камбани, част от жилищните сгради и главния вход. Част от тези постройки са разрушени при скални свличания.

Хотнишки водопад   или Кая Бунар (от турски „извор в скалата“), както още го наричат, е една от най-големите природни туристически забележителности в страната.

Макар и сравнително малък като размери, водопадът може да ви впечатли с височината си, която надхвърля 30 метра. Той не се спуска съвсем вертикално надолу, а има известен наклон. При пропадането си, водите се блъскат в насрещните скали, което причинява сравнително силен грохот за един не чак толкова голям водопад. Водите му падат сред високи скали, образуващи малък каньон на реката, която го захранва – река Бохот. Красотата на пейзажа прекрасно се допълва от синьозелените води на езерото, жадно поглъщащо водите на водопада.

Вляво от водопада започва живописна, но не много лесна за преминаване еко-пътека.

Тя е представлява удоволствие за окото, но от друга страна е и изключително тясна, като на нея трудно могат да се разминат двама души. На редица места по нейното протежение завоите са плашещо резки и е необходимо да бъдете наистина много предпазливи докато преминавате.  

На 2.5 км от водопада се намира село Хотница, където е открита при разкопки праисторическа могила. Тук археолозите попаднали на изненадваща находка – златно съкровище от 39 отворени халки с различен диаметър, направени от тел с различна дебелина, една спираловидна гривна и 4 антропоморфни пластини.

Всички предмети са изработени от самородно злато без примеси – 23.5 карата. След откриването на подобни  антропоморфни фигурки във Варненския енеолитен некропол, става ясно, че златото от Хотница не е попаднало в енеолитната селищна могила случайно, а е било оставено от неговите обитатели при неизвестни драматични обстоятелства.

Хотнишкото съкровище, макар и малко „по-младо” от Варненското и далеч по-скромно от него, представлява важно доказателство за големите постижения на енеолитната цивилизация (около края на V хил.пр.Хр.) в днешните български земи. То е свидетелство, че откритията от Варна и от Дуранкулак не са изолирани явления и потвърждава извода, че тогавашната цивилизация по тези места значително изпреварва в развитието си човешките общности от V хил.пр.Хр., смятани до тези открития за най-развити.

Отпътуване за София. Пристигане след 20.00 ч.