Архитектурни резервати, градове и исторически места

Църквата в Узунджово - Тракийска гробница край Александрово - тракийска гробница Мезек – крепост Мезек – Ивайловград – вила Армира

21.03 - 22.03.2026

27.06 - 28.06.2026

2 дни / 1 нощувки със закуски

Цена:      110 EUR / 215.14  лв

1 ден Тръгване от пл. "Ал.Невски" в 7.00 ч. за Ивайловград.

По пътя посещение на Узунджовската църква – един от най-мистериозните храмове по нашите земи. Много са църквите, превърнати в джамии, но единици са джамиите, превърнати в църкви. Една от тях е най-голямата селска църква в България. Тя се намира в село Узунджово и нейната история започва още в началото на XVI век.

Днес църквата впечатлява със своите размери и акустика. В себе си тя съчетава символи от исляма, юдаизма, православието и католицизма. Макар никой да не знае каква е цялата истина около изграждането на сградата, факт е, че майсторът създава храм на вярата в доброто, което не зависи от религиозна принадлежност.

Следващата спирка е при тракийската гробница край с.Александрово (включена в списъка на 100-те национални туристически обекта).

Гробницата е открита в могила Рошавата чука, на 17 км от Хасково, до село Александрово. Изградена е от прецизно издялани каменни блокове, има монументален вход с дълъг дромос (коридор), правоъгълно помещение и кръгла куполна гробна камера.

Гробницата е забележителна преди всичко със стенописите в гробната камера. Сред обичайните за I в.пр.Хр. геометрични и растителни орнаменти е представена и уникална композиция – лов на глигани и елени. Конници и пешаци, придружени от кучета, преследват животните. Ездачите са въоръжени с копия и мечове и са облечени в разнообразни дрехи. Копието на гробницата е експонирано в Музейният център на тракийското изкуство в Източните Родопи.

Продължаване към с. Мезек.

Разглеждане на първата тракийска гробница, открита в българските земи, в могилата Малтепе, край село Мезек, Свиленградско. Тя е и най-внушителната с размерите си тракийска гробница до разкопките в Старосел. Открита е случайно през 1931 г. По всяка вероятност гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почита култът към божествен покойник чрез определени ритуали и обреди – поднасяне на дарове, жертвоприношения и др.

Въпреки че е построена много по-късно от микенските гробници (XV-XIIIв.пр.Хр.) и че е с по-малки размери, тракийската гробница в Мезек е твърде сходна с тях по своята архитектура.

Отправяме се към крепостта Мезек.

Средновековната крепост Неутзикон или както е по-известна крепостта Мезек се намира на възвишение западно от село Мезек. Построена е през XI-XII век и има форма на неправилен четириъгълник с размери приблизително 60 на 100 м.

Крепостта е най-добре запазеното укрепление в Родопите и едно от най-добре запазените в цяла България  в списъка на 100-те национани обекти на България.

Продължаване към гр. Ивайловград. Нощувка.

2 ден: Закуска.

Посещение на Историческия музей в Ивайловград в  Списъка на 100 – те национални обекта на България

Посещение на вила „Армира“ Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Откритието става популярно като вила „Армира“ – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия. Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки я правят образец на римската провинциална архитектура на Балканите. Това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл.Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ е създадено ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл.Хр. (в Списъка на 100 – те национални обекта на България).

Отпътуване за София.

Пристигане в София вечерта