Архитектурни резервати, градове и исторически места

Русе – пещера Орлова чука - средновековен български град Червен  - Ивановски скални манастири – Скален Басарбовски манастир „Св.Димитър“  – исторически музей с восъчни фигури в гр.Бяла

2 дни / 1 нощувка със закуска

дати на тръгване: 13-14.04.2024; 05-06.10.2024;

цена 149 лв.

1 ден: Тръгване от пл.“Ал.Невски“ в 7.00 ч. Кратка почивка по пътя.

Посещение на пещера Орлова чука. Тя е втора сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14°C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.

В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и  следи  от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура. Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони в колония от около 12 хиляди екземпляра.  От тези 14 вида три са включени в Световния червен списък .

Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли. Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941 г. от овчар. По пладне той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Решил да провери защо е така и когато се навел над пукнатината, почувствал че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата. Пред него се открил непознатият и чуден свят на пещерата Орлова чука.

Посещение на средновековния български град Червен. Червен е един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто българско царство (XII – XIV в.). Стратегическото му местоположение, благоприятните условия в долината на река Русенски лом и близостта до столицата Търново предопределят неговото развитие.

Изграденият укрепен град е разположен на висок скален рид, ограден от реката и до днес е запазил големи части от сложната си укрепителната система.

Значението на града нараства след 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г., превзет е от византийска войска по време на царуването на българския цар Ивайло, а през 1388 г. от османските турци.

Развитието на Червен достига своя разцвет през XIV в. Червен е археологически обект с голям принос за обогатяване на представите ни за градоустройството на средновековните български градове и техния стопански живот, както и за изучаването на средновековната българска култура.

Посещение на Ивановските скални манастири ( печат в 100-те нац.обекта).

При  село Иваново река Русенски Лом тече през дълбок живописен пролом. В отвесните му скали, често много високо, са изсечени десетки монашески килии, църкви и параклиси. Обитавали ги монаси, които напуснали светската суета, за да се отдадат на усамотение и молитви към Бога.

В шест от скалните църкви са запазени забележителни стенописи, заради които Ивановският скален комплекс е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

Ивановската скална обител била посещавана от българските царе. Известно е, че тук на поклонение дошъл Иван Асен II и дарил злато за основаване на манастир на името на Архангел Михаил. През XIII-XIV в. ролята на тукашната монашеска колония, нарастнала поради близостта на Червен - един от големите средновековни български градове, резиденция на митрополит.

Близо до Ивановските скални манастири се намира Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” (включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта.) - единственият действащ скален манастир у нас най-вероятно основан през 13 в., когато в България се разпространил исихазмът и скалното отшелничество станало популярно. Възможно е да е бил част от големия манастирски комплекс край с. Иваново.

Името на Басарбовския манастир се среща за пръв път в турски данъчни регистри от 15 в. като владение на влашкия войвода Иванко Басараб. Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на поредната Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата „Св. св. Константин и Елена“, където се намират и до днес.

 Пристигане в Русе. Настаняване в хотела. Нощувка.

2 ден: Закуска. Разглеждане на забележителностите в града.

Град Русе е разположен на най-високия десен бряг на река Дунав. Близостта на река Дунав винаги е имала огромно значение за развитието на града още от древността до наши дни. Тук през І в.н.е. е основан римският военен лагер-крепост, носещ името Сексагинта Пристис - „Пристанище на шейсетте кораба”. От ХVІ век градът е познат с османското си име - Русчук.

Посещение на Регионалния исторически музей (включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта); Храмът "Св. Троица"- изграден  през 1632 година, но през 1797 година е изписан, тъй като е многократно пристрояван ; Пантеонът на възрожденците - включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта. Изграден е през 1978 година в Парка на възрожденците.

Пешеходна разходка в центъра на Русе - на площада е разположен паметникът на свободата, един от емблематичните паметници на Русе. В северната част на площада се намира Съдебната палата, на запад е Доходното здание, на юг е Общината, а на запад се намира хотел "Дунав".

Свободно време за обяд и възможност за самостоятелно разглеждане и посещение на:

Къщата - музей "Градски бит на Русе" - нарича се още къщата на Калиопа. Тя е възрожденска къща, която е построена в средата на XIX век. Експозицията в нея проследява европейското влияние в бита на градското население ;

Националният музей на транспорта - разполага се в първата железопътна гара в България, която е построена през далечната 1864 година от Уилям Гладстон и братя Бъркли.

Заминаване за София.

По пътя посещение на Музей на восъчните фигури  в град Бяла на известни личности от историята, свързани с малкото градче. Пластиките са направени с голямо майсторство и създават усещането за реални хора. В музея оживяват Петко Рачев Славейков, който е преподавал и творил в Бяла, Панайот Волов, лобното място на който е в града, руската баронеса Юлия Вревская, на която е кръстена болницата в града. Княз Александър Батенберг и Александър Втори, както и разбира се Колю Фичето.

Името на Бяла се свързва Колю Фичето, първомайстора на възрожденското българско строителство, е оставил най-голямото си строително творение, архитектурно и скулптурно - моста над р. Янтра. От стара сграда на бивша детска градина е направен Арт център с арт кафе, арт кино и арт галерия на восъчните фигури. В културния център е предвидено да има и читалище.