Фестивали, чествания

ФЕСТИВАЛ  НА ТОРТА „ГАРАШ“ В РУСЕ и РАЗХОДКА В СВИЩОВ

2 дни / 1 нощувка със закуска

дати на тръгване: 19 - 20.09.2026;

цена 105 EUR / 205.36 BGN

Изненади и приятни емоции, които ще ни върнат във времето на аристократичния дух на Русе. Кулинарни демонстрации и работилници, конкурси, състезания и концерти. Ще има възможност да опитаме традиционни торти, както и съвременни и здравословни вариации.

Фестивалът е своеобразна съвкупност от музика и шоколад – неща които правят човека щастлив!

НА 19 СЕПТЕМВРИ ДА ЗАБРАВИМ ЗА КАЛОРИИТЕ, ДА СЕ ОТДАДЕМ НА ШОКОЛАДОВОТО ИЗКУШЕНИЕ И ЗАЕДНО ДА СЕ ПОГЛЕЗИМ С ПАРЧЕНЦЕ ТОРТА!

Австрия си има своята торта "Сахер". Франция и Русия спорят къде първоначално възниква селската торта, позната на изток като "Медовик".

България пък се хвали с торта "Гараш", която в последните години става все по-популярна и из Западна Европа и то не само заради дълбокия си шоколадов вкус.

В сладкиша няма грам брашно, което я прави подходяща за онези, които избягват глутена, но не искат да се лишават от нещо толкова изкусително.

Всъщност "Гараш" и "Сахер" имат повече общо от това, че са определяни като "шоколадова смърт" заради съдържанието си на много, ама много шоколад.

Редица исторически източници сочат, че сладкарят Коста Гараш се вдъхновява от австрийския сладкиш за създаването на своя десерт. Коста е с австроунгарски произход и през 1885 г. пристига в Русе, за да работи като сладкар в луксозния хотел "Ислях-хане".

За това колко специален бил хотелът и неговият ресторант свидетелства фактът, че там гости са били Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, полският писател Хенри Сенкевич и най-отбраните личности на крайдунавския град. Княз Батенберг обичал да кани ценните си гости именно в "Ислях-хане".

Всичко в хотела и ресторанта е доставено директно от Виена - от мебелите и пердетата до последната вилица и лъжичка за десерт. Когато Батенберг кани на прием кралят на Сърбия, на Румъния и на Швеция, сладкарят Коста Гараш решава, че трябва да изненада посетителите с нещо ново и много пищно.

Съставът на десерта подсказва, че той е създаден за специални случаи - в сладкиша се влага изобилие от шоколад, масло и цели десет яйчени белтъка. Брашното е заместено от фино смлени орехи, които и до днес са скъпа и ценна съставка. Украсата пък е от смлени шамфъстъци.

В началото на XX век Коста Гараш и неговата рецепта се местят в София, където тортата веднага се превръща в предпочитан десерт за аристокрацията.

Сладкарят обаче строго пази рецептата си в тайна. Въпреки това редица сладкарници се опитват да пресъздадат торта "Гараш", успешно или не чак толкова. Десертът се появява за първи път в готварска книга през 1936 г., наречена "Практическо ръководство по модерно сладкарство".

Очевидно е, че сладкарите се затрудняват да имитират добре творението на Коста Гараш, защото в своите опити за подражание започват да влагат и бяло брашно. В противен случай блатовете им не се получават и стават или твърде ронливи и чупливи, или твърде меки и разкашкани от шоколада.

По време на ранния социализъм торта "Гараш" се приготвя и предлага рядко, докато през 70-те идва бумът на "Балкантурист".

В наши дни рецептата, която се смята за оригинална, се пази в държавния архив в Русе. През септември в крайдунавския град се провежда и фестивал на торта "Гараш", където на почит са както автентичните на вкус торти, така и по-експерименталните.

Майсторите на десерта са категорични, че рецептата му не бива да бъде променяна и трябва да се изпълнява по начина, съхранен в архивите.

Сега обаче торта "Гараш" може да се намери и във варианти, подходящи за хранителен режим, беден на въглехидрати.

ПРОГРАМА

1 ден: Тръгване от пл.“Ал.Невски“ в 7.00 ч. Кратка почивка по пътя.

Пристигане в гр.Русе разположен на най-високия десен бряг на река Дунав. Близостта на река Дунав винаги е имала огромно значение за развитието на града още от древността до наши дни. Тук през І в.н.е. е основан римският военен лагер-крепост, носещ името Сексагинта Пристис - „Пристанище на шейсетте кораба”. От ХVІ век градът е познат с османското си име - Русчук.  Настаняване в хотела.

Участие в Празника на торта „Гараш“. Свободно време.

По желание, самостоятелно посещение на някои от историческите забележителности на Русе. (Регионалния исторически музей (включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта); Храмът "Св. Троица"- изграден  през 1632 г., Пантеонът на възрожденците - включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта. Изграден е през 1978 година в Парка на възрожденците. Къщата - музей "Градски бит на Русе" - нарича се още къщата на Калиопа. Националният музей на транспорта - разполага се в първата железопътна гара в България, която е построена през далечната 1864 година от Уилям Гладстон и братя Бъркли.).

За четвърта поредна година общината в гр.Русе организира Празник на торта Гараш.

Торта „Гараш“ е българска шоколадова торта, създадена в Русе, България, най-вероятно в началото на ХХ век. През последните десетилетия става все по-популярна и в Западна Европа заради своя чудесен вкус и деликатен аромат. Смята се за българската версия на торта Сахер, направена с яйца, ядки и шоколад.

 Тортата е създадена от австроунгареца сладкар Коста Гараш, който пристига в Русе през 1885 г. В града той управлява тогавашния гранд хотел „Ислях хане“, който се е намирал до резиденцията на княз Александър Батенберг, и в него са се посрещали видни за времето гости като румънския крал Карол II, сръбския Милан Обренович  и шведския Оскар II. Именно за приеми от висок ранг Коста Гараш създава и известната си торта „Гараш“. По-късно, през 1900 г. той се премества в София, където поема управлението на хотел „Панах“. На партера се е намирала и сладкарницата, където столичани са можели да опитат парче „Гараш“.

Най-важните детайли от празника ще бъдат обявени по-късно

Нощувка.

2 ден: Закуска. Отпътуане за град Свищов.

Град Свищов се намира на брега на река Дунав, защитен от малко планинско образувание, което определя мекия климат в района през цялата година. В околностите на Свищов има и топли минерални извори.

Свищов възниква на мястото на римския и ранновизантийския силно укрепен пристанищен център - Нове. През средновековието е известен с името Стъклен, а по - късно като Систово което е транскрипция на Свищов. Прозвището произлиза от думата „свещ”, защото в първите векове на османското владичество тук е имало няколко колиби, които нощем осветявали пътя на речните кораби. Около тези колиби се оформя и днешният град.

През Възраждането Свищов се става пристанищен търговски център и отправна точка на стоките от и към вътрешността на Османската империя. Икономическият подем оказва влияние и на културния живот в града. Стоят се училища, църкви и нови къщи.Много възрожденски дейци работят тук. Свищов е първият град, освободен от Турско робство в края на юни, 1877 г.

Забележителности: Свищов и околностите му са били обитавани през различни епохи от различни цивилизации и до наши дни са останали повече от 120 археологически, художествени и архитектурни паметници. Богатият на експонати градски исторически музей се смята за един от най - старите в България, а етнографският музей ще ви разкрие бита, обичаите и културата на Свищов. Други забележителности са къщата музей на големият писател Алеко Константинов, църквите „Св. Димитър” – 1640 г., „Св. Петър и Павел” 1644 г., „Св. Троица” – 1876 г, Часовниковата кула – 1760 г. Интерес представляват и многото възрожденски къщи.
Посещение на Къща музей „Алеко Константинов“ е в списъка със 100-те национални туристически обекта на България. Родният дом на Алеко Константинов е построен от баща му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година. Сградата е образец на богатите частни домове по това време – разгъната на два етажа, просторна, с широк двор и впечатляваща гледка към река Дунав. По време на Руско-турската война император Александър II отсяда в Алековия дом. След Освобождението в къщата се помещава канцеларията на първата губерния у нас – Свищовската. В нея Алеко е писар заедно с Иван Вазов. Още приживе писателят подарява къщата на общинската управа за културни цели. През 1926 г. тя е превърната в музей, а от 1979 г. - в мемориален музей. Интериорът пресъздава подредбата на богата търговска къща от втората половина на XIX в.

ХРАМ „СВ. ТРОИЦА“

Сградата се счита за един от образците на църковната архитектура от Късното Възраждане. На 4 април 1865 година е положен основният камък на Съборната църква в Свищов. Строителството е възложено на най-известния по това време майстор – Никола Фичев (Колю Фичето). Строежът продължава 30 месеца. Храмът се освещава на 15 октомври 1867 г.

Античната крепост Нове се намира източно от град Свищов. Датира от 45 година преди новата ера и е най-добре проучения римски военен лагер, разположен на някогашната граница на Римската империя. Днес могат да се видят останки от сгради и укрепления, а на специални информационни табла са показани снимки на компютърна възстановка на цялата крепост.

Нове се намира на 3 км. източно от Свищов в посока Русе. Системното археологическо проучване на обекта започва през 1960 г.

Нове е основан на брега на река Дунав като военен лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. сл. Хр., а след IV в. се настанява I Италийски легион. Лагерът се състоял от наблюдателни кули и крепости. Постепенно древният град променял облика си. Най-впечатляващата сграда е „Принципията” или щабът на легиона. На това място са намерени много статуи и монетно съкровище. Интересна е военната болница (валетудинариумът), както и легионната баня, където са открити останки от подово и стенно отопление. През V-VІ в. крепостта постепенно се преобразява в град.

В началото на месец юни в Нове се провежда фестивал на античното наследство „Орел на Дунава“. Реанакторски групи от страната и чужбина пресъздават бит, култура и военни сблъсъци между имперския Рим и племената, населяващи обширните територии (траки, даки, готи).

От 2010 г. Нове е обявен за археологически резерват. Проучванията продължават.

Заминаване за София. По пътя посещение на Историческият мост на Колю Фичето в Бяла реставриран и открит с тържествена церемония през август 2023 г. Новопостроеният . двуетажен експоцентър, разположен в близост до моста, разказва за живота и делото на бележития майстор и пресъздава моменти от изграждането на това архитектурно чудо. В него има музей, който разказва за живота на Колю Фичето и за Беленския край – с графики и снимков материал, умалени 3D-макети на три от шедьоврите му (моста в Дряново, покрития мост в Ловеч и църквата "Света Троица" в Свищов), триизмерен образ на Колю Фичето, който ще посреща туристите, както и сцена от самия строеж на моста в почти оригиналните размери - с над седем метра височина.

Пристигане вечерта.