Фестивали, празници, чествания в България

МЕЖДУНАРОДЕН  ФЕСТИВАЛ НА БОБА В СЕЛО  РАДУИЛ

02 септември

Цена: 30 лв

Тръгване от пл.“Ал.Невски“ в 8.00 ч. за с. Радуил. Радуил се намира в планински район, на 833,40 м надморска височина, в Самоковска община. Климатът е умерено-континентален, сравнително мек с влияние от топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица.

Иван Вазов, посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня, пише за него:

„Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир, от нея вееше поезията на колосално зелено.

Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по — разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия.„

В Радуил е живял в продължение на една година писателят Христо Смирненски, изпратен на чист въздух да се лекува от туберкулоза. Тук той пише много от разказите си, като един от тях е „Пожар в Рила“. Друг, живял повече от двадесет години там, е скулпторът Христо Лозев. От неговата ръка е направен паметникът в центъра на селото в чест на загиналите радуилци през 1912-1913 г., през 1915 Христо Лозев изработва и българските пощенски марки.

В Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов. По случай 90-годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните радуилци издигнаха чешма-паметник с негов барелеф и обособиха парк с беседка до къщата, където е живял. Много сюжети от негови разкази са увековечени там.

Историята на фестивала започва през 2003 г, но за прословутия радуилски боб се знае още от края на 1892 г, когато по време на първия Пловдивски панаир, качествата му са били оценени с грамота и патент от цар Фердинанд. Иначе се смята, че белият фасул е дошъл в селото, през което текат реките Марица, Ибър и Сливница, още през XVIII век от Италия, а пъстрият малко по-късно от Сърбия.

Именно заради трите реки климатът в селото е изключително подходящ за отглеждането на фасул - влажността на въздуха е висока, а есента е с приятни умерени температури, почти без слани. Съществуват мнения и че качеството на водата за поливане, която е изключително мека, влияе на вкуса на местния боб.

Освен очакваната кулинарна изложба, посветена на местния фасул, както и несметното количество боб чорба, която ще се вари в двора на красивата радуилска църква, гостите на фестивала ще могат да оценят и изложението на предмети на традиционните занаяти, както и да се насладят на изключително богатата фолклорна програма с участници от цялата страна. Спиране в Самоков и разглеждане на някои от забележителностите на града.

Връщане в София вечерта.